Извънредният конгрес на Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF), който се проведе в Монако, произведе изключително мнозинство. Мнозинство, което показа, че за „Царицата на спортовете” наистина е настъпило време разделно.

Леката атлетика не може повече да продължава по начина, по който го правеше в последните около 20 години. Едно време, в което спортът се разграничи и отдалечи от романтичните времена, когато световната атлетика впечатляваше много повече със своята аристократична осанка.

Сега основният въпрос обаче е дали реализацията на подкрепената от 182 национални федерации драстична реформа ще доведе до желания резултат (б.а. – За да бъде приета реформата на Коу, трябваше да бъде подкрепена от минимум 127 федерации, тъй като се касае за промяна в Устава или т. нар. Конституция на IAAF. От 192 национални федерации, представени на извънредния Конгрес, само 10 се възпротивиха на предложението.). А желаният резултат е – световната лека атлетика да остави в миналото срамния период на предходното управление, което лепна със страшна сила етикетите „корупция” и „допинг” към абревиатурата IAAF.

Всъщност, какво точно представлява инициираната от президента Себастиан Коу реформа?

Тя включва двустепенен преход към по-децентрализирано управление на световния лекоатлетически спорт. Първо с Конституция, която ще влезе в сила от 2017 г. и след това нова Конституция, която ще започне на ръководи леката атлетика от 2019 г.

Крайната цел е да бъде ограничена едноличната власт на президента на IAAF и най-важните решения за спорта да се взимат от колективните органи, които са избрани основно от Конгреса. В това число, въпроси касаещи финансовата стабилност на международната централа.

Освен това концепцията за „дълговечните властелини” ще остане завинаги в историята. Промените предвиждат един и същи човек да не може да бъде президент на IAAF повече от 3 мандата (или 12 години). Ще бъде въведено и ограничение за това, колко пъти даден човек може са бъде избиран в управителните органи на леката атлетика (Съветът на IAAF и Изпълнителното бюро на IAAF). Одобреното предложение предвижда да не се допуска дадена личност да бъде в управлението на атлетиката повече от 20 години.

Реформата обособява още „Звено за почтеност”, чиято цел е да запази леката атлетика чиста и да се съхрани почтения облик на IAAF. Създава се още и Дисциплинарен трибунал към IAAF, който ще разглежда случаите на нарушения по смисъла на Кодекса за почтено поведение.

Промените гарантират още равнопоставеност между половете при формирането на различните колективни органи в организацията, както и балансирано представителство на федерациите-членки от различните континенти в комисиите, които ще бъдат назначавани на мястото да настоящите комитети.

Така обобщено всичко изглежда добре структурирано, но дали идеите на лорд Коу и неговия екип ще надмогнат личностните интереси, които доскоро са властвали в IAAF? Това е въпросът, чийто отговор ще търсим всички онези, които искаме основният синоним на леката атлетика отново да бъде „Царицата на спортовете”.